Вяра в живота
Вярвам в живота.
В чудесата. И с усмивка.
Аз дишам дълбоко,
живея,
творя
децата си неотлъчно
всеки ден закрилям.
Тъй както умея
с много любов
топлина,
обич,
надежда
с дерзания. Аз боря се
до колкото мога.
Живота е тежък,
но истински хубав.
В сънища тъмни
и неразбрани.
В ежедневието си
неминуемо обичам.
Мъжа ми обожавам
в него се вричам.
За него аз живея
мечтая,
копнея.
Дните с него деля
истински живея.
Дарявам добро
на хора в нужда.
Залъка хляб
на бедния
без да се замисля
намига ще дам.
И радост истинска
аз ще изпитам,
че отново направих
някой щастлив.
В малкото щастие.
И в малките тайни.
Аз вяря не губя.
Прошка давам.
Лукавия сам
да се оправя
С глава вдигната
продължавам напред.
В блаженна развръзка.
В очарованието,
заходно вричане.
В моите стихове -
наивни и дръзки.
И с надежда
Аз силно обичам.
Правилните пътища.
С хора. И с истини.
С топлината
на дом и огнище.
Смирено пристъпвам.
Със сълзи на пречистване.
С любовта, без която
не мога да дишам.
Аз вяра в живота
не губя.
Автор: Виктория Милчева
Вдъхновение получих от едно старо, но много красиво стихотворение "Свобода" на Таня Мезева https://otkrovenia.com/bg/stihove/svoboda-29
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Милчева Все права защищены
