22 февр. 2024 г., 16:29

Вярата...

553 0 0

Очите ми потъват в тези  пирамиди обляни от слънчеви извивки...

Колко много време е попило и още има да извайва...

Вярвам на очите си,  на монолитната  мисъл на онзи гении.. 

Да си аватар днес и миналото  е магия...

 

Боли ни когато сме безсилни, но думи към създателя не пестим...

Искаме само, но какво даваме или само, когато трябва...

Всичко е борба за денят, а може и той да безкраен...

Да вярваш, значи  душата да е изплетена от надежда...

 

Мотиви много , но само в добрият поток може да не се удавим...

Вярата е тази, който протяга ръцете на свой бог към теб...

Тя те е създала...

Продължавай да създаваш...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чонкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...