Вярата...

Очите ми потъват в тези  пирамиди обляни от слънчеви извивки...

Колко много време е попило и още има да извайва...

Вярвам на очите си,  на монолитната  мисъл на онзи гении.. 

Да си аватар днес и миналото  е магия...

Боли ни когато сме безсилни, но думи към създателя не пестим...

Искаме само, но какво даваме или само, когато трябва...

Всичко е борба за денят, а може и той да безкраен...

Да вярваш, значи  душата да е изплетена от надежда...

Мотиви много , но само в добрият поток може да не се удавим...

Вярата е тази, който протяга ръцете на свой бог към теб...

Тя те е създала...

Продължавай да създаваш...