12 янв. 2017 г., 10:54

Вярата утре

534 1 6

Живот труден и суров.

Старостта е присъда от смъртта.

Дух запазен и украсен с дързост.

Това е животът за остарелия.

Среща, която взривява сърцата.

Неизживяна радост в младостта.

Тихо в мрака ще се срещнат

наште уморени ръце

и чувство и радост и любов,

стоплящи сърцата натъжени.

Плуваш в събития и в простора,

различава се духът ти от останалите.

И вярата те грабва с пълна сила.

И някаква болежка те връща  в реалността.

Натъжава се душата за миг.

Обичта е по-силна от миговете.

Пролетно се зареждаш за живота,

за утрешния ден.

Вярата в този ден е обсебваща

и лекува натъжената душа.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...