Jan 12, 2017, 10:54 AM

Вярата утре

532 1 6

Живот труден и суров.

Старостта е присъда от смъртта.

Дух запазен и украсен с дързост.

Това е животът за остарелия.

Среща, която взривява сърцата.

Неизживяна радост в младостта.

Тихо в мрака ще се срещнат

наште уморени ръце

и чувство и радост и любов,

стоплящи сърцата натъжени.

Плуваш в събития и в простора,

различава се духът ти от останалите.

И вярата те грабва с пълна сила.

И някаква болежка те връща  в реалността.

Натъжава се душата за миг.

Обичта е по-силна от миговете.

Пролетно се зареждаш за живота,

за утрешния ден.

Вярата в този ден е обсебваща

и лекува натъжената душа.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...