8 окт. 2006 г., 11:47

вярната врата

942 0 2

Родих се отново, когато към мен се доближи.
С невинна малка стъпка в живота ми навлезе ти.
Исках да науча какво си мислиш там,
дали е било същото... това не знам.

Не искам да съм сам - желая те до мен.
С усмивка детска да ме радваш и животът ни да е сплотен.
Оставям те сега да отвориш вярната врата,
дано зад нея да уцелиш моята мечта.


Чувствам, че и ти в живота си сама
и вижам - имаш нужда да изпиташ любовта.
Бих ти дал цялата обич в моята душа
затова избирай... ключът е в твоята ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...