Oct 8, 2006, 11:47 AM

вярната врата

  Poetry
939 0 2

Родих се отново, когато към мен се доближи.
С невинна малка стъпка в живота ми навлезе ти.
Исках да науча какво си мислиш там,
дали е било същото... това не знам.

Не искам да съм сам - желая те до мен.
С усмивка детска да ме радваш и животът ни да е сплотен.
Оставям те сега да отвориш вярната врата,
дано зад нея да уцелиш моята мечта.


Чувствам, че и ти в живота си сама
и вижам - имаш нужда да изпиташ любовта.
Бих ти дал цялата обич в моята душа
затова избирай... ключът е в твоята ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...