Вярно с оригинала
Не го повиках. Сам си долетя
от Изток (Доверил се на компаса).
И без да знае хвана си беля
щом кацна той на моята тераса.
Не ме бе търсил. Беше неподготвен.
Емоцията лумна като огън.
Във този ден присъда доживотна
подписахме и с Дявола, и с Бога.
Вината за това не бе във нас.
Всичко се случи толкова... логично.
Сякаш във друг живот пак той... и аз
сме имали афера романтична...
Чаровен бе, признавам си, чаровен!
Изгубих се в зениците му тъмни...
Не се усетих как те в стих любовен
изгряха под ръцете ми щом съмна...
А после, аз, объркана и плаха
зад седем катинара се покрих.
Очите му обаче ме горяха
и пишех нощем, пишех... стих след стих...
И той прописа. Някак си Амур
в любовната си мрежа ни оплете.
Опитах да избягам аз toujours*,
но той ме викаше... от редовете.
Към Изток вместо презглава да хукне
и да захвърли стихове, компаси,
реши... дръзко в дълбокото да бръкне
като ме предизвика с... Любовта си!
... И тука всеки с мен ще е съгласен,
че беше съпротивата излишна.
Да, вярно, че Тя доста е опасна,
но пак за Нея (Любовта) аз пиша!...
И днес се чувствам тройно по-красива,
по-силна, по-уверена, желана...
Накратко: Аз съм жива! Просто... жива!
Защото Той в сърцето ми остана!...
... Разказах ви историята ни днес,
с надежда - да си вземете поука,
когато Тя на вашия адрес
съдбовно и неканено... почука.
Не я пъдете зарад глупав страх,
умора или лепкаво съмнение...
Във сивия ни и самотен свят
едничка Тя е нашето спасение!
Павлина Соколова
_________________________
*toujours- завинаги
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
