Вярност
Очите ти прекрасни, но смутени,
убиват моите изблици от страст,
ръцете ти тъй нежни, но студени,
смразяват нежната ми власт.
Не ме измъчвай с глас изпепеляващ,
не ме докосвай с молеща душа,
не ми отнемай правото да вярвам,
че би могла да дойде пролетта.
За миг поне ме остави да вярвам,
дори и в невъзможните неща,
мечтата ми е вечно да те имам,
дори и глупава да бъде тя.
И Сатаната в мене огън да запали,
за да изгоря като на клада аз,
не бих за миг предала любовта ни,
дори умирайки за тебе аз!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Митова Все права защищены
