14.01.2008 г., 21:03 ч.

Вярност 

  Поезия
1322 0 5

Очите ти прекрасни, но смутени,

убиват моите изблици от страст,

ръцете ти тъй нежни, но студени,

смразяват нежната ми власт.

 

Не ме измъчвай с глас изпепеляващ,

не ме докосвай с молеща душа,

не ми отнемай правото да вярвам,

че би могла да дойде пролетта.

 

За миг поне ме остави да вярвам,

дори и в невъзможните неща,

мечтата ми е вечно да те имам,

дори и глупава да бъде тя.

 

И Сатаната в мене огън да запали,

за да изгоря като на клада аз,

не бих за миг предала любовта ни,

дори умирайки за тебе аз!

© Силвия Митова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??