Вярност
Очите ти прекрасни, но смутени,
убиват моите изблици от страст,
ръцете ти тъй нежни, но студени,
смразяват нежната ми власт.
Не ме измъчвай с глас изпепеляващ,
не ме докосвай с молеща душа,
не ми отнемай правото да вярвам,
че би могла да дойде пролетта.
За миг поне ме остави да вярвам,
дори и в невъзможните неща,
мечтата ми е вечно да те имам,
дори и глупава да бъде тя.
И Сатаната в мене огън да запали,
за да изгоря като на клада аз,
не бих за миг предала любовта ни,
дори умирайки за тебе аз!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Митова Todos los derechos reservados
