19 нояб. 2014 г., 07:45
Вярвам
569
0
3
Въздишка отронена
се търкулна в нощта.
Сълзица прогонена
падна тихо в дланта.
Сто въпроса изохкаха -
докога все така
ще обсебват съдбата ми
болка черна, тъга?
Докога ще преследвам
звездите в съня
и ще търся сред хаос
светлината в нощта?
Докога самотата
ще е верният страж.
На дома тишината
ще е само мираж?
Ще намеря ли пътя
общ за теб и за мен?
И не си ли, Любов
всъщност блян споделен.
Щом за други си зрима
бяла нежност и страст.
Вярвам, не анонимно,
ще те имам и аз.
© Таня Мезева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много тъжен стих, но е хубаво, че имаш вяра! С нея ще продължиш и ще срещнеш истинска и споделена любов. Браво!
-
И аз вярвам, Таня! И на твоята улица ще изгрее слънце!
И ти ще се срещнеш с бялата любов и страст. Пожелавам ти го, скъпа!
Поздрав и спокоен ден!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Моля те, позволи ми да изкажа възхищението си и към един балгородник, знам, че няма да ми откажеш
((( )))
Бароне Фон тъ тъ тъ тъ тъ... и т.н. , какво си ми изворче само
Толкова бистро, чисто, голо, сияйно... абе, нямам думи. Възхищавам ти се на голата истина, която блика от теб!