19 нояб. 2014 г., 07:45

Вярвам

Поэзия » Философская

738 0 3

Въздишка отронена
се търкулна в нощта.
Сълзица прогонена
падна тихо в дланта.
Сто въпроса изохкаха -
докога все така
ще обсебват съдбата ми
болка черна, тъга?
Докога ще преследвам
звездите в съня
и ще търся сред хаос
светлината в нощта?
Докога самотата
ще е верният страж.
На дома тишината
ще е само мираж?
Ще намеря ли пътя
общ за теб и за мен?
И не си ли, Любов
всъщност блян споделен.
Щом за други си зрима
бяла нежност и страст.
Вярвам, не анонимно,
ще те имам и аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ена (Елена Гоцева)

Таня, ти знаеш мнението ми за стиховете ти. И тук ти поднасям своето възхищение!
Моля те, позволи ми да изкажа възхищението си и към един балгородник, знам, че няма да ми откажеш
((( )))

Бароне Фон тъ тъ тъ тъ тъ... и т.н. , какво си ми изворче само
Толкова бистро, чисто, голо, сияйно... абе, нямам думи. Възхищавам ти се на голата истина, която блика от теб!

2014-11-26T08:17:27+02:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Много тъжен стих, но е хубаво, че имаш вяра! С нея ще продължиш и ще срещнеш истинска и споделена любов. Браво!

2014-11-20T11:16:34+02:00
stoyna (Стойна Димова)

И аз вярвам, Таня! И на твоята улица ще изгрее слънце!
И ти ще се срещнеш с бялата любов и страст. Пожелавам ти го, скъпа!
Поздрав и спокоен ден!

2014-11-19T12:47:24+02:00