tanq_mezeva (Таня Мезева) tanq_mezeva (Таня Мезева)
162 1.7K
Nov 19, 2014, 7:45 AM

Вярвам

729 0 3

Въздишка отронена
се търкулна в нощта.
Сълзица прогонена
падна тихо в дланта.
Сто въпроса изохкаха -
докога все така
ще обсебват съдбата ми
болка черна, тъга?
Докога ще преследвам 
звездите в съня
и ще търся сред хаос
светлината в нощта?
Докога самотата
ще е верният страж.
На дома тишината 
ще е само мираж?
Ще намеря ли пътя
общ за теб и за мен?
И не си ли, Любов
всъщност блян споделен.
Щом за други си зрима
бяла нежност и страст.
Вярвам, не анонимно,
ще те имам и аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Таня, ти знаеш мнението ми за стиховете ти. И тук ти поднасям своето възхищение!
    Моля те, позволи ми да изкажа възхищението си и към един балгородник, знам, че няма да ми откажеш
    ((( )))


    Бароне Фон тъ тъ тъ тъ тъ... и т.н. , какво си ми изворче само
    Толкова бистро, чисто, голо, сияйно... абе, нямам думи. Възхищавам ти се на голата истина, която блика от теб!
  • alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
    alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
    Много тъжен стих, но е хубаво, че имаш вяра! С нея ще продължиш и ще срещнеш истинска и споделена любов. Браво!
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    И аз вярвам, Таня! И на твоята улица ще изгрее слънце!
    И ти ще се срещнеш с бялата любов и страст. Пожелавам ти го, скъпа!
    Поздрав и спокоен ден!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0