Nov 19, 2014, 7:45 AM
Вярвам
529
0
4
Въздишка отронена
се търкулна в нощта.
Сълзица прогонена
падна тихо в дланта.
Сто въпроса изохкаха -
докога все така
ще обсебват съдбата ми
болка черна, тъга?
Докога ще преследвам
звездите в съня
и ще търся сред хаос
светлината в нощта?
Докога самотата
ще е верният страж.
На дома тишината
ще е само мираж?
Ще намеря ли пътя
общ за теб и за мен?
И не си ли, Любов
всъщност блян споделен.
Щом за други си зрима
бяла нежност и страст.
Вярвам, не анонимно,
ще те имам и аз.
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много тъжен стих, но е хубаво, че имаш вяра! С нея ще продължиш и ще срещнеш истинска и споделена любов. Браво!
-
И аз вярвам, Таня! И на твоята улица ще изгрее слънце!
И ти ще се срещнеш с бялата любов и страст. Пожелавам ти го, скъпа!
Поздрав и спокоен ден!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Моля те, позволи ми да изкажа възхищението си и към един балгородник, знам, че няма да ми откажеш
((( )))
Бароне Фон тъ тъ тъ тъ тъ... и т.н. , какво си ми изворче само
Толкова бистро, чисто, голо, сияйно... абе, нямам думи. Възхищавам ти се на голата истина, която блика от теб!