Вярвам в теб
Някъде там, в далечината,
в една точно определена частица
на безкрайния космос,
някъде там... те срещнах,
а сетне ненадейно те изгубих -
без следа, без предупреждение,
без даже чао да ти кажа.
Останаха ми пет снимки, едно име
и мястото, на което живееш.
Дали пак ще те срещна, дали
някога ще видя нежната ти усмивка
и хубавите ти очи на живо, дали
някога ще чуя гласа ти -
как ме вика по име?
Дали някога ще усетя ръката ти
до своята? Дали ще те докосна?
Дали ще ти хареса? Как мислиш?
Ще ми позволиш ли да разбера
или нищо от това никога...
никога няма да се случи?
Вярвам в теб, полунепознато
момиче, доверявам ти се изцяло,
чакам да дойде мига, в който
ще имам шанса отново да те видя,
да получа шестата снимка
или първата целувка,
чакам и се надявам, не тъжа...
Не тъжа, а вярвам в теб -
само това мога засега...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Николов Все права защищены
