Той шепти толкова тихо,

твърде трудно е да бъде чут,
в миг на ярост полудява

и крачи смело той събут.
Когато е сам, не говори на себе си,

но винаги има какво да си каже,
инак говори на хората,на земята, 

на животните, на дърветата даже...
В зимните дни не спира да мърмори, 

лятото довява любовта,
а есента ни пее тъжни шансони 

за дъжда и старостта.
Колко истини ще каже

и колко от тях ще разберем? 
Други просто ще подминем, 

няма срещу тях да спрем.
Колко лъжи и ласки ще пропуснем

и колко от тях ще изберем?
Други просто ще нахалстват, 

ще пият или не съвсем.
Тъжно... той ще е безсмъртен - 

век след век напред,
няма кой да го замести, 

все ще бъде негов ред.