9.01.2010 г., 12:33

Вятър

731 0 1

Той шепти толкова тихо,

твърде трудно е да бъде чут,
в миг на ярост полудява

и крачи смело той събут.
Когато е сам, не говори на себе си,

но винаги има какво да си каже,
инак говори на хората,на земята, 

на животните, на дърветата даже...
В зимните дни не спира да мърмори, 

лятото довява любовта,
а есента ни пее тъжни шансони 

за дъжда и старостта.
Колко истини ще каже

и колко от тях ще разберем? 
Други просто ще подминем, 

няма срещу тях да спрем.
Колко лъжи и ласки ще пропуснем

и колко от тях ще изберем?
Други просто ще нахалстват, 

ще пият или не съвсем.
Тъжно... той ще е безсмъртен - 

век след век напред,
няма кой да го замести, 

все ще бъде негов ред.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...