Вятър
Недей си задържа очите по мене, юначе.
Не искаш такава. Недей да си търсиш белята.
Аз нямам подслон, ни имане, ни грош, ни петаче.
И губиш, преди да ме имаш. Защото съм Вятър.
Скитосвам сама. Безпокойство в кръвта ми - лавина.
Не найдох сайбия за нрава си ветрен и жилав.
Ни дом като дом, ни легло знам какво е да имам.
Чакалите, вълците вият по мен цяла зима.
На думи съм сита. Аз зная цената им страшна.
От думи и гняв до прозрачност света ми се рони.
Живец. Или смърт - стрели, и разврат, и омраза.
На кучета вярвам. Не вярвам обаче на хора.
Не ми е по мярка редът. Правилата обърквам.
Мислител от мене не става - да помня не мога.
От раните стари каквото можах, изчегъртах -
със нож до една ги горих, но... съм бременна с огън.
Почти побелях, но не стигнах проклетата Мъдрост.
Само с" стих, като мълния, пътя ми земен посича.
Строших сто длета, но Камъка твърд и нащърбен
все още го дялам - дано на Живот заприлича.
По чуките сдрах на миражите тънките ризи,
но научих урока си - нищо от никой не прося.
Петите ми тръпнат, набучени с тръни от истини.
Сълзите са дъжд. Аз отдавна не плача - от гордост.
Ако в мен ще се влюбваш, не чакай, момче, настигни ме.
Знай, повличам след себе си всичко в Бездънната бездна.
Жадно пия жарта на горещия пясък пустинен.
Аз съм Гибли*. Вдъхни ме. Любов да е - като за последно.
Че триста коне са препуснали, луди, в сърцето ми.
И мелници триста звънтят във ума ми ревниво.
И с голи ръце бих повдигнала триста небета. -
Аз съм дяволски жива. За триста живота съм жива.
Но съм Вятър-разсипник. Каквото от днеска сбера,
не осъмва до утре - без жал и за миг разпилявам.
Бял лист и молив, и разголена, дива душа,
две думи за обич... и нищо... друго нищичко нямам.
Гибли - силен пустинен вятър, от който нито виждаш,
нито чуваш нещо
.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Илиева Все права защищены
