Вятър
Недей си задържа очите по мене, юначе.
Не искаш такава. Недей да си търсиш белята.
Аз нямам подслон, ни имане, ни грош, ни петаче.
И губиш, преди да ме имаш. Защото съм Вятър.
Скитосвам сама. Безпокойство в кръвта ми - лавина.
Не найдох сайбия за нрава си ветрен и жилав.
Ни дом като дом, ни легло знам какво е да имам.
Чакалите, вълците вият по мен цяла зима.
На думи съм сита. Аз зная цената им страшна.
От думи и гняв до прозрачност света ми се рони.
Живец. Или смърт - стрели, и разврат, и омраза.
На кучета вярвам. Не вярвам обаче на хора.
Не ми е по мярка редът. Правилата обърквам.
Мислител от мене не става - да помня не мога.
От раните стари каквото можах, изчегъртах -
със нож до една ги горих, но... съм бременна с огън.
Почти побелях, но не стигнах проклетата Мъдрост.
Само с" стих, като мълния, пътя ми земен посича.
Строших сто длета, но Камъка твърд и нащърбен
все още го дялам - дано на Живот заприлича.
По чуките сдрах на миражите тънките ризи,
но научих урока си - нищо от никой не прося.
Петите ми тръпнат, набучени с тръни от истини.
Сълзите са дъжд. Аз отдавна не плача - от гордост.
Ако в мен ще се влюбваш, не чакай, момче, настигни ме.
Знай, повличам след себе си всичко в Бездънната бездна.
Жадно пия жарта на горещия пясък пустинен.
Аз съм Гибли*. Вдъхни ме. Любов да е - като за последно.
Че триста коне са препуснали, луди, в сърцето ми.
И мелници триста звънтят във ума ми ревниво.
И с голи ръце бих повдигнала триста небета. -
Аз съм дяволски жива. За триста живота съм жива.
Но съм Вятър-разсипник. Каквото от днеска сбера,
не осъмва до утре - без жал и за миг разпилявам.
Бял лист и молив, и разголена, дива душа,
две думи за обич... и нищо... друго нищичко нямам.
Гибли - силен пустинен вятър, от който нито виждаш,
нито чуваш нещо
.
© Светла Илиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздравления отново!
-
Дяволски хубаво, живо!
Браво, Светле! -
Специални поздрави, Светле!
Светли празници! -
Людмил го е изрекъл достатъчно красноречиво и убедително и аз ще се задоволя само с едно "Чудесно", Светле!
-
"На думи съм сита. Аз зная цената им страшна.
От думи и гняв до прозрачност света ми се рони.
Живец. Или смърт - стрели, и разврат, и омраза.
На кучета вярвам. Не вярвам обаче на хора."
"Железни" редове! И не само... В стихото са втъкани цели три първоелемента - Огън, Въздух и Метал.
Браво, Светле! -
Ако сте се опили и омагьосали от "светещите ми стрели", Приятели, двойно по-силна е светлината, която сте ми върнали с коментарите си!! Не знам как да благодаря! Затова ви прегръщам най-горещо и ви желая Весели и благословени празници!! )))
-
Посети те: Вярваща на кучета.
Сигурно гибел иде от гибли... или обратно...
Погиблиха ме тия думи... лепкави, гъсти и сладки, а уж вятър се не види... -
Чудесно е!
-
С риск да се повторя, ти казвам пак - прекрасен стих, написан от силен и мъдър поет!
-
Омагьосващ вятър... Поздравления за чудесната творба!
-
Светле, опиянчих се предпразнично с твоя завладяващ стих!
Такива фрази намерих в него - като светещи стрели!
Благодаря ти за радостта от прочита! -
Зрасти Светулке!
Какво да ти кажа- стихът ти е майсторски написан,без забележки!
Много чувства втъкани в тая песен, много мъка и много обич!
Знаеш ли, като река Вятър ще се сещам за теб и за морето.
Желая ти много щастлива и усмихната Коледа и весело посрещане на Новата година!
Ти царице русолява си царица и на думите! Прегръдка:Зем. -
Ми... какво да кажа, освен едно огромно БЛАГОДАРЯ!! БЛАГОДАРЯ за подкрепата, Мили Момичета!! ))
-
Богат и прочувствен стих! Браво!
-
Браво!
-
С Рада! Поздравявам те.
-
Не бях чувала за този вятър, но сега, Светле, винаги ще го свързвам с теб! И с твоето прекрасно и много различно стихотворение... Дано повече хора прочетат и се докоснат до таланта ти!
-
Друго не ти и трябва, Светле - в тия "две думи за обич" е всичкото имане.. Моите уважения - много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря, Приятели!!