Вятър
ВЯТЪР
Стига, ветре, си лудувал,
спри се, престани,
остави ме да затворя
уморените очи!
Цяла нощ вилнееш, духаш,
не мирясваш вън,
по прозореца надаваш
барабанен звън.
Ти уплаши и прогони
моя сладък сън,
махай се, иди далече
с този адски шум!
Чукаш, тракаш и нехаеш
колко се гневя,
че не мога като тебе
волно да летя.
Да се вдигна в небесата
с òрлови крила,
да погледна от високо
нашата земя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ракина Радева Все права защищены
