ВЯТЪР
Стига, ветре, си лудувал,
спри се, престани,
остави ме да затворя
уморените очи!
Цяла нощ вилнееш, духаш,
не мирясваш вън,
по прозореца надаваш
барабанен звън.
Ти уплаши и прогони
моя сладък сън,
махай се, иди далече
с този адски шум!
Чукаш, тракаш и нехаеш
колко се гневя,
че не мога като тебе
волно да летя.
Да се вдигна в небесата
с òрлови крила,
да погледна от високо
нашата земя!
© Ракина Радева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
