ВЯТЪР
Стига, ветре, си лудувал,
спри се, престани,
остави ме да затворя
уморените очи!
Цяла нощ вилнееш, духаш,
не мирясваш вън,
по прозореца надаваш
барабанен звън.
Ти уплаши и прогони
моя сладък сън,
махай се, иди далече
с този адски шум!
Чукаш, тракаш и нехаеш
колко се гневя,
че не мога като тебе
волно да летя.
Да се вдигна в небесата
с òрлови крила,
да погледна от високо
нашата земя!
© Ракина Радева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
