ВЯТЪР И ЦВЕТЕ
(Диалог по притчата „ Вятърът и цветето“
Kрасимир Тенев – вятър, Sanvali – цвете )
K:
Вятър съм – нежен и силен,
нямам спокойствие, сън.
Вечно бездомен се скитам,
свиря на флейта навън.
S:
Цвете в гора съм на тайни,
давам сърцето си – цвят,
в тиха, дълбока безкрайност.
В мен чародействата спят.
K:
Зърнах те, цвете красиво,
тъжно привело снага.
С мил аромат ме опиваш.
Влюбих се в теб на мига.
S:
Срещна ме… нежно ме вейна
влюбен, дъхът не тежи,
Вечност мъждее вълшебна,
малко ли беше, кажи!
K:
Счупих стъблото ти крехко
(В порив на страст го превих.)
Скоро съвсем ще повехнеш.
Колко бе кратко, уви...
S:
Скърши ме с мощно дихание.
Искаше страст, погледни:
вехна пред тебе, уханна…
в грижа и нежност. Помни!
© Санвали Все права защищены