14 мар. 2007 г., 10:29

Вятър (или едно момче)

896 0 1
Усещам го където и да отида,
чувствам го навсякъде по мен,
не мога да го видя,
но знам, че е тук, до мен.

Мразя присъствието му,
обожавам допира невидим,
ненавиждам отношението му,
радвам се на подкрепата.

Вървя към него, той минава през мен,
бягам, а той ме настига,
крия се, но ме намира,
прегръщам го, а той изчезва.

Чрез него аз успявам,
чрез мен той живей,
съсипана съм, щом не е до мен,
изчезва, щом не е край мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...