14.03.2007 г., 10:29

Вятър (или едно момче)

893 0 1
Усещам го където и да отида,
чувствам го навсякъде по мен,
не мога да го видя,
но знам, че е тук, до мен.

Мразя присъствието му,
обожавам допира невидим,
ненавиждам отношението му,
радвам се на подкрепата.

Вървя към него, той минава през мен,
бягам, а той ме настига,
крия се, но ме намира,
прегръщам го, а той изчезва.

Чрез него аз успявам,
чрез мен той живей,
съсипана съм, щом не е до мен,
изчезва, щом не е край мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...