5 июл. 2007 г., 11:28

вятъра

829 0 1
...А вятъра разказваше истории
с глас звънлив, леко замечтан.
Разказваше за чудните страни
и хората, с които се е запознал,
разказваше ни за места далечни,
за върхове, обвити в тъмнина,
за пещери и за реки чудесни,
с бистра, изворна вода...
Започнахме и ние да мечтаем
за чудновати хора и места -
да бяхме вятър, щяхме да ги опознаем,
но хора сме и само ще мечтаем за това...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ониксче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е !И жалко дето не можем да пътуваме по вятъра

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...