26 нояб. 2011 г., 00:00

Вятърът

643 0 6

 

 

 

                                                          ВЯТЪРЪТ

 

                                                Дълъг е пътят

                                                         от звезда към звезда.

                                                Губим разни неща.

                                                         Вятърът ги отвява.

                                                 Дали са мисли, думи, дела,

                                                          той няма навик

                                                   да уточнява.

                                                            Още ги търсим

                                                    по онези места,

                                                             сред мъглата

                                                   на измамната слава.

                                                        Често газим

                                                   дори калта

                                                          на незаслужената

                                                   забрава.

                                                            Безсрамен е вятърът,

                                                     разголва света,

                                                                     подгонен

                                                      от фалшивата врява.

                                                                Нахално се меси

                                                        във всяка съдба,

                                                                но тревата крехка

                                                        му устоява.

                                                                 Вятърът нежно гали

                                                         прегорели поля,

                                                                   но зимата брули

                                                          като истинска хала.

                                                                   За него животът

                                                           е само игра.

                                                                    Свободен е вятърът,

                                                           затова не остава...

 

                                                                        Wali (Виолета Томова)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...