Вятърът
ВЯТЪРЪТ
Дълъг е пътят
от звезда към звезда.
Губим разни неща.
Вятърът ги отвява.
Дали са мисли, думи, дела,
той няма навик
да уточнява.
Още ги търсим
по онези места,
сред мъглата
на измамната слава.
Често газим
дори калта
на незаслужената
забрава.
Безсрамен е вятърът,
разголва света,
подгонен
от фалшивата врява.
Нахално се меси
във всяка съдба,
но тревата крехка
му устоява.
Вятърът нежно гали
прегорели поля,
но зимата брули
като истинска хала.
За него животът
е само игра.
Свободен е вятърът,
затова не остава...
Wali (Виолета Томова)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
