Вятърът
На простора съхне риза.
Вятърът във нея влиза
и върти я, и обръща.
Във ръкавите се връща,
ръкомаха и се смее.
Чувам го доволен пее
и свирука под вратата.
Стрелва се във коридора
и подскача по стъклата.
И пердето дърпа силно,
и го вика да се гонят.
Подарих на тоз немирник
връзка шарени балони.
И преди да го изпратя,
и помахам зад вратата,
се обърна, и с усмивка
разцелува ми косата.
Надежда МАРИНОВА
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Маринова Все права защищены
