Въглени от самота

 
Ето пак вали
                и плача от тъга,
пак силно в мене ще боли
                от любовта.
Усещам онази капка самота,
                чувствам я и галя със ръка.
Виждам как - блестяща -
                 пада във дланта,
а след нея идва
                 и умира бавно тя -
моята надежда,
                усмивката ти, моята душа,
всяка част от спомена
                 и моята мечта.
И липсваш ми безкрайно, мила,
                 в сънищата ми чак те няма.
И липсва ми безумната закрила,
                но в сърцето мое ти оставаш и остана.
Обичам и обичах,
                след тебе плаках и вървя,
но от тебе по далеч ще бягам,
                за да не видиш как по пътя ще кървя.
Няма да ме видиш повече в живота си,
                ти мене прокълна,
да се давя в огън,
                да умирам от любов
и да живея в спомени,
              в горящи въглени от самота.