Въглени от самота
Въглени от самота
Ето пак вали
и плача от тъга,
пак силно в мене ще боли
от любовта.
Усещам онази капка самота,
чувствам я и галя със ръка.
Виждам как - блестяща -
пада във дланта,
а след нея идва
и умира бавно тя -
моята надежда,
усмивката ти, моята душа,
всяка част от спомена
и моята мечта.
И липсваш ми безкрайно, мила,
в сънищата ми чак те няма.
И липсва ми безумната закрила,
но в сърцето мое ти оставаш и остана.
Обичам и обичах,
след тебе плаках и вървя,
но от тебе по далеч ще бягам,
за да не видиш как по пътя ще кървя.
Няма да ме видиш повече в живота си,
ти мене прокълна,
да се давя в огън,
да умирам от любов
и да живея в спомени,
в горящи въглени от самота.
Ето пак вали
и плача от тъга,
пак силно в мене ще боли
от любовта.
Усещам онази капка самота,
чувствам я и галя със ръка.
Виждам как - блестяща -
пада във дланта,
а след нея идва
и умира бавно тя -
моята надежда,
усмивката ти, моята душа,
всяка част от спомена
и моята мечта.
И липсваш ми безкрайно, мила,
в сънищата ми чак те няма.
И липсва ми безумната закрила,
но в сърцето мое ти оставаш и остана.
Обичам и обичах,
след тебе плаках и вървя,
но от тебе по далеч ще бягам,
за да не видиш как по пътя ще кървя.
Няма да ме видиш повече в живота си,
ти мене прокълна,
да се давя в огън,
да умирам от любов
и да живея в спомени,
в горящи въглени от самота.
© Христо All rights reserved.
