Ще влезеш тихо, ще припадне нощ,
аз също толкоз тихо ще въздъхна,
ще разпилея пак полата клош
и този път Луната ще настръхне.
Ще ме докоснеш, ще припадна аз,
ще ме целуваш, за да се съвзема,
и миг преди вълшебния екстаз
ще кажа, че съм много възмутена…!
Защото ти излъчваш елеганс
и мислех си, че щом прекрачиш прага,
ще си говорим дълго цяла нощ…
Обаче ти, съвсем ме изненада…