Вълчица
Луната е пълна. А пътят - все празен.
Очите ми властват над мрака.
От Бога прокъ́лнат, от Дявола мразен,
ела... В полунощ ще те чакам.
Оставях ти знаци. Сърцето разбито
години наред го събирах.
Живях с единаци, за теб ги разпитвах.
И хиляди пъти умирах.
Но ето ме цяла - простих си лъжата,
че няма назад да поглеждам.
Луната е зряла. А пътят ми - кратък.
Очите куп сенки подреждат.
Изтлях постепенно, почти не усетих.
А после ми беше все тая.
Ела непременно! Звездите не светят -
перфектното време за края.
Тъй, както започна, така ще приключи.
тук нашата странна история.
Луната е сочна. А пътят - разу́чен.
Очите ми с тъмното спорят.
Към мен имаш дълг. Към живота ме върна -
от себе си вложи частица.
(Обичаш ли вълк, той и теб ще превърне
в проклета самотна вълчица.)
Сега си вземи този дар непоискан.
Вой!
Вик...
И след тях ще е тихо.
Луната жуми. Пътят свършва наблизко.
Очите все пак ти простиха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепа Петрунова Все права защищены
Благодаря Ви!
