Вълчица
Луната е пълна. А пътят - все празен.
Очите ми властват над мрака.
От Бога прокъ́лнат, от Дявола мразен,
ела... В полунощ ще те чакам.
Оставях ти знаци. Сърцето разбито
години наред го събирах.
Живях с единаци, за теб ги разпитвах.
И хиляди пъти умирах.
Но ето ме цяла - простих си лъжата,
че няма назад да поглеждам.
Луната е зряла. А пътят ми - кратък.
Очите куп сенки подреждат.
Изтлях постепенно, почти не усетих.
А после ми беше все тая.
Ела непременно! Звездите не светят -
перфектното време за края.
Тъй, както започна, така ще приключи.
тук нашата странна история.
Луната е сочна. А пътят - разу́чен.
Очите ми с тъмното спорят.
Към мен имаш дълг. Към живота ме върна -
от себе си вложи частица.
(Обичаш ли вълк, той и теб ще превърне
в проклета самотна вълчица.)
Сега си вземи този дар непоискан.
Вой!
Вик...
И след тях ще е тихо.
Луната жуми. Пътят свършва наблизко.
Очите все пак ти простиха.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Аз благодаря, че прочетохте!
-
Кой е казал, че няма самотни вълчици?
Благодаря за редовете ти -
Много силно и образно стихотворение, докосна ме мило момиче, не знаеш, колко добре ми подейства! Талантлива и стойностна поезия! Браво Пепи!
-
Хубаво е, Пепа.
-
Много се радвам, че споделих и с вас тая вълча история, Краси, Наде, Деа, Гюлсер, Таня
Благодаря Ви! -
Браво!
Хубав стих! -
Призвана и позована от Бог да Му служиш със слово. Да опазиш душа - своята, другата, трудно изкуство е! Поздравления!
-
Много, много, много ми хареса!
-
💜
-
игра на гоненица по овала на Луната
-
Поздрави, Вики, Щураче и Мери Благодаря!
-
Твоята Поезия кара сърцето ми да замира, облъчено от силната образност! 🌈 Оригиналността е отличителна черта на стиховете ти и душата ми пие от тях с възхищение, Пепи! ❤️ Браво, момичето ми! 🌹
-
Силно! И стилно.
-
Разпиля ме, момиче! Ама как можеш да си чак такава магьосница!?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
