В твоя блеснал вълчи поглед
виждам брод в тъмнина,
нима вълкът във теб не вие
от любов, ако има светлина.
Сам в мрака, по кални пътеки,
настървен, ужасен – търсиш мен,
а аз бяла, нежна и добра
очаквам на вълка да се отдада.
И искам себе си неразумно да убедя
в истина една и смисъл да потърся,
че в тъмнина любов ме осветлява
и вълкът в добро злото забравя.
© Ирена Дочева Все права защищены