21.05.2011 г., 22:34

Вълкът

727 0 2

В твоя блеснал вълчи поглед

виждам брод в тъмнина,

нима вълкът във теб не вие

от любов, ако има светлина.

 

Сам в мрака, по кални пътеки,

настървен, ужасен – търсиш мен,

а аз бяла, нежна и добра

очаквам на вълка да се отдада.

 

И искам себе си неразумно да убедя

в истина една и смисъл да потърся,

че в тъмнина любов ме осветлява

и вълкът в добро злото забравя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Дочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...