Paur (Симеон Дончев)
336 2667
16 мая 2007 г., 13:34

Вълнение ("Проза") 

  Поэзия
978 0 2

Вълнение

Навъси се Морето, стана сиво.
Оловни облаци обвиха хоризонта. Цял.
Зашепна вятър - уж игриво.
Замахна после с ярост
и върхът му блесна. Бял.

Стопи се светлината.

Над нас засвятка,
но не заваля.
И грабна ни, тъй - грубо -
по пиратски,
деветата, най-страшната Вълна.

Връхлита, блъска и залива.
За малко - крехкия ни дом да разруши.
Блокират сетивата ни. Попиват,
могъщата стихия. Как бучи!

       ***

Бушува и се ежи някое време.
Опита се и страх да ни внуши.
Не знае тя, Вълната, че вълнение,
най-страшно е сърдечното,
за нашите души...

9 0ктомври 2001, Ломбо Есте

© Симеон Дончев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добър тандем се получава с този стих!
    Харесва ми, драматично!
  • Прав си приятелю,никакви други вълни не са толкова страшни,както душевните!
    Прекрасен финал!
Предложения
: ??:??