Вълнение ("Проза")

16.05.2007 г., 13:34 ч.

Поезия

977 0 2

Вълнение

Навъси се Морето, стана сиво.
Оловни облаци обвиха хоризонта. Цял.
Зашепна вятър - уж игриво.
Замахна после с ярост
и върхът му блесна. Бял.

Стопи се светлината.

Над нас засвятка,
но не заваля.
И грабна ни, тъй - грубо -
по пиратски,
деветата, най-страшната Вълна.

Връхлита, блъска и залива.
За малко - крехкия ни дом да разруши.
Блокират сетивата ни. Попиват,
могъщата стихия. Как бучи!

***

Бушува и се ежи някое време.
Опита се и страх да ни внуши.
Не знае тя, Вълната, че вълнение,
най-страшно е сърдечното,
за нашите души...

9 0ктомври 2001, Ломбо Есте

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

kohrida (Даниела)

2007-11-12T11:34:37+02:00

Добър тандем се получава с този стих!
Харесва ми, драматично!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-05-16T13:38:36+03:00

Прав си приятелю,никакви други вълни не са толкова страшни,както душевните!
Прекрасен финал!