Вълни
Топла нощ разстила се на морския пясък...
Небето оглежда се в заспало, кротко море...
Звездите нежно проблясват в тихата вечер
и сякаш поканят ни за любовен дует.
И моята песен пак до теб ще долита,
с онзи пламък палещ в двама страстта...
До теб ще направя лунна, тайна пътека,
не се срамувам от своята голота...
От морето излизам облечена само в морската пяна,
тръпнеща, чакаща, силна и страстна вълна...
Капките стичат се по тялото бавно..,
пясък полепнал е по жадни, сочни бедра.
Като морския бриз обгърни ме с твоето тяло,
като бурна вълна цялата пак ме залей...
Аз ще съм бряг изтръпващ, кротък и чакащ...
Морето безкрайно накарай в мен да живей!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Владимирова Все права защищены
