15 мая 2007 г., 16:56

Вълните ("Проза") 

  Поэзия
965 0 3

 Вълните
  (Гледна точка)

Те идват. Една подир друга...
Способни да галят и да рушат.
Непреходни. Вечни. Живеят в задруга.
Умират. Възкръсват. И пак се роят.

Tе идват. И носят: и Страх, и Надежда.
Помитат гръмовно или тихо шептят.
Съдбите ни - крехките - неравно подреждат
и Радост, и Горест неподвластни кроят.

Те идват. Не питат дали сме готови,
да срещнем на Синьото тъмната Паст.
Избухват във въздуха  свалили окови.
В Морето се връщат  доказали Власт...
          *
На Чувства подобни се блъскат във борда -
търкалят ни, мачкат, пречупват със звън.
Когато си "вътре" се молиш на Лорда.
Останеш ли "вън" - сякаш са... Сън...

5 октомври 2001, Ломбо Есте

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??