Вълните ("Проза")
Вълните
(Гледна точка)
Те идват. Една подир друга...
Способни да галят и да рушат.
Непреходни. Вечни. Живеят в задруга.
Умират. Възкръсват. И пак се роят.
Tе идват. И носят: и Страх, и Надежда.
Помитат гръмовно или тихо шептят.
Съдбите ни - крехките - неравно подреждат
и Радост, и Горест неподвластни кроят.
Те идват. Не питат дали сме готови,
да срещнем на Синьото тъмната Паст.
Избухват във въздуха свалили окови.
В Морето се връщат доказали Власт...
*
На Чувства подобни се блъскат във борда -
търкалят ни, мачкат, пречупват със звън.
Когато си "вътре" се молиш на Лорда.
Останеш ли "вън" - сякаш са... Сън...
5 октомври 2001, Ломбо Есте
© Симеон Дончев All rights reserved.
