17 июн. 2008 г., 05:47

Вълшебен извор

994 0 7
Вълшебен извор

Замислена край извора стоя,
от шепите водата му отпивам.
От нечий поглед странна топлина
прегърна ме и тихо си отиде.

С вълшебни думи изворът запя.
Вълшебни пръски къпят ме и ето - 
по изворна пътека аз вървя
и търся в нея тайното вълшебство.

Потапям устни в извора и знам,
че светлина прегърна ме. С вълнение
поглеждам пак във извора и там
предавам се на погледа превзел ме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Миланова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно е!!!
  • Благодаря ви, приятели Може би не всичко е добре изпипано, но какво да правя, просто публикувам написаното от мен в не съвсем завършен вид. Някога, когато имам повече време, сигурно ще направя корекции тук там. Ще съм ви благодарна и за критики, ако имате такива. Биха били от полза за мен Още веднъж благодаря на всички, които проявяват интерес към скромното ми творчество
  • Вълшебства има много по света,
    но трябват ни очи - да ги открием.
    На извор жив прилича любовта
    и прави ни щастливи, щом отпием.
  • Предадена на вълшебството...
    Поздрави,Еми!
  • хубаво

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...