5 сент. 2019 г., 00:37

Тюркоазна нощ

575 5 9

       Днес е звездна, тюркоазна вечер,

 

            сложила е рокля на цветя.

 

            И гримирана със нежност,

 

             тръгнала е боса по брега.

 

        Руси плитки, влюбено момиче.

 

       Птиче пее там до приказна река.

 

        Красотата си невинно пазила е,

 

            за една единствена звезда.

 

          Миг вълшебство, лунен прах, 

 

             омая, галила е със душа...

 

               Обичта му синьобяла,

 

              скрила в капчица сълза.

 

       От небето пуснал звездна стълба,

 

         за да стъпи крехкото ѝ стъпалце.

 

    Тя докоснала е сънищата му потайни,

 

           влюбила се в искрено сърце.

 

       По брега отново боса тръгнала е,

 

             нежността ѝ цветен грим.

 

         От цветя направила си рокля,

 

                    тюркоазна вечер,

 

                 а над нея той блести!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...