Тюркоазна нощ
Днес е звездна, тюркоазна вечер,
сложила е рокля на цветя.
И гримирана със нежност,
тръгнала е боса по брега.
Руси плитки, влюбено момиче.
Птиче пее там до приказна река.
Красотата си невинно пазила е,
за една единствена звезда.
Миг вълшебство, лунен прах,
омая, галила е със душа...
Обичта му синьобяла,
скрила в капчица сълза.
От небето пуснал звездна стълба,
за да стъпи крехкото ѝ стъпалце.
Тя докоснала е сънищата му потайни,
влюбила се в искрено сърце.
По брега отново боса тръгнала е,
нежността ѝ цветен грим.
От цветя направила си рокля,
тюркоазна вечер,
а над нея той блести!
© Цветето Б. All rights reserved.
