Вълшебната гора
Сънува палавата Мира
как в гора вълшебна се намира.
Дърветата пред нея път ù правят,
животните със нея разговарят.
Върви и среща млад елен,
той спира се и казва:
– Добър ден!
Къде си тръгнало, момиченце,
красивичко като кокиченце?
Не ти ли е студено по пижама
и няма ли да ти се скара мама?
Какво при нас ти тука търсиш,
май пакост някаква ще свършиш?
В таз гора за палаво дете е забранено,
превръща се във цвете заледено.
Ах, много се уплаши Мира,
все някой тук ще се нервира.
Тя спомни си какво съветваше я мама:
– Бъди послушна - вече си голяма!
Сега вкъщи как да се завърне
и свойта кукла нежно да прегърне?
Тук всеки път ù прави, с нея разговаря,
но за подслон и дума не отваря.
Та тя е вече много гладна,
да не говорим, че е жадна.
Горката седна на земята хладна
до цвете заледено и... припадна.
......................................................
Събуди се в леглото топло,
усети челото си потно.
И се закле от днес на мама
да казва ДА,
а НЕ да няма!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Иванов Все права защищены
