bojenski (Иван Иванов)
266 2718
7.11.2012 г., 23:13 ч.

Вълшебната гора 

  Поезия » За деца
730 0 10

Сънува палавата Мира

как в гора вълшебна се намира.

Дърветата пред нея път ù правят,

животните със нея разговарят.

Върви и среща млад елен,

той спира се и казва:

– Добър ден!

Къде си тръгнало, момиченце,

красивичко като кокиченце?

Не ти ли е студено по пижама

и няма ли да ти се скара мама?

Какво при нас ти тука търсиш,

май пакост някаква ще свършиш?

В таз гора за палаво дете е забранено,

превръща се във цвете заледено.

Ах, много се уплаши Мира,

все някой тук ще се нервира.

Тя спомни си какво съветваше я мама:

– Бъди послушна - вече си голяма!

Сега вкъщи как да се завърне

и свойта кукла нежно да прегърне?

 Тук всеки път ù прави, с нея разговаря,

но за подслон и дума не отваря.

Та тя е вече много гладна,

да не говорим, че е жадна.

Горката седна на земята хладна

до цвете заледено и... припадна.

......................................................

Събуди се в леглото топло,

усети челото си потно.

И се закле от днес на мама

да казва ДА,

а НЕ да няма!

 

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??