Търсех го навсякъде и неуморно -

вълшебника  от онзи детски сън

Прибирах се, изтривах чело морно

и с нова надежда политах навън.

Не спрях, дори когато осъзнах,

че дълго ще се крие от мен.

Изпитваше неистов страх,

че ще бъде от жена пленен.

Вървях по пътищата на живота-проза

самотна и неудовлетворена,

мислех си за приказната симбиоза -

между вълшебника и същността ми наранена.

...........................................................................

Мина време, нуждата от него затихваше.

Усетих силата на своята природа.

Намерих теб и когато се усмихваше,

усетих, че си от моята порода.

......................................................

Веднъж в очите ти  го срещнах -

отразен в  твоя поглед-огледало.

Дали подобаващо го посрещнах,

или сърцето на чувства се е поддало.

И няма да го вържа с окови,

да оковеш и да цениш са антиподи,

вълшебникът си търси хоризонти нови,

не търси цербер, който да го води.

Свободен в своя свят огромен,

сигурно ще ме забрави някой ден.

Но аз ще те  запазя като спомен,

вълшебнико, от мене сътворен.