13 авг. 2019 г., 22:39
Вълшебният покрив
Там далече, където е светло
и мирише на прясно сено,
има къща, подпряла небето,
а до нея – зелено дърво.
Тя е стара, от тухли сурови,
наредени от мъжки ръце,
а на покрива щъркели нови
всяка пролет разперват криле.
Този покрив от моето детство
е вълшебен червен похлупак.
Там под него е мойто наследство
завещано от нощният мрак.
Там звездите играят на " дама",
а луната до двайсет брои.
Десет бръмбъра двама - по двама
маршируват на крак до зори.
Наредени на дългите върви
осем чушки говорят на глас,
а по чамови дървени стълби
се катери узрелият праз.
Там са моите детски мечти,
от прозорчето тайно надничат.
Там духът ми свободен лети,
а таванът на сцена прилича.
© Хари Спасов Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
3 место
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря, Аделина!
-
Много е хубаво.
-
Благодаря, Ви, Милена, Лидия, Мария, Kansho!
Това стихотворение написах в 04. 30 часа, когато отивах на работа в печатницата първа смяна.
Беше за конкурса тук, а достигна чак до Чикаго.
Тук е мястото да благодаря на г-н Красимир Тенев, редактор в "Откровения".
Неведоми, но не невидими! -
Магическо и толкова близко. И аз горе-долу почти точно така за моето село си мисля почти всеки ден, но нямям способността така майсторски да го опиша. Тия стихове извайват с думи част от моята душа.
-
Харесах! Прочетох стихчето! Засмях се! Погледнах през прозорчето! Видях мечтите ти! Браво!
-
рядко има хора,които пазят от детството си такава красива картина,а ти си я описал превъзходно.
-
Много е хубаво, Хари!
