Aug 13, 2019, 10:39 PM

Вълшебният покрив 

  Poetry » Other
2986 20 8

Там далече, където е светло

и мирише на прясно сено,

има къща, подпряла небето,

а до нея – зелено дърво.

 

Тя е стара, от тухли сурови,

наредени от мъжки ръце,

а на покрива щъркели нови

всяка пролет разперват криле.

 

Този покрив от моето детство

е вълшебен червен похлупак.

Там под него е мойто наследство

завещано от нощният мрак.

 

Там звездите играят на " дама",

а луната до двайсет брои.

Десет бръмбъра двама - по двама

маршируват на крак до зори.

 

Наредени на дългите върви

осем чушки говорят на глас,

а по чамови дървени стълби

се катери узрелият праз.

 

Там са моите детски мечти,

от прозорчето тайно надничат.

Там духът ми свободен лети,

а таванът на сцена прилича.

 

 

 

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Приказно вълшебство!
  • Благодаря, Аделина!
  • Много е хубаво.
  • Благодаря, Ви, Милена, Лидия, Мария, Kansho!
    Това стихотворение написах в 04. 30 часа, когато отивах на работа в печатницата първа смяна.
    Беше за конкурса тук, а достигна чак до Чикаго.
    Тук е мястото да благодаря на г-н Красимир Тенев, редактор в "Откровения".
    Неведоми, но не невидими!
  • Магическо и толкова близко. И аз горе-долу почти точно така за моето село си мисля почти всеки ден, но нямям способността така майсторски да го опиша. Тия стихове извайват с думи част от моята душа.
  • Харесах! Прочетох стихчето! Засмях се! Погледнах през прозорчето! Видях мечтите ти! Браво!
  • рядко има хора,които пазят от детството си такава красива картина,а ти си я описал превъзходно.
  • Много е хубаво, Хари!
Random works
: ??:??