Вълшебният покрив
Там далече, където е светло
и мирише на прясно сено,
има къща, подпряла небето,
а до нея – зелено дърво.
Тя е стара, от тухли сурови,
наредени от мъжки ръце,
а на покрива щъркели нови
всяка пролет разперват криле.
Този покрив от моето детство
е вълшебен червен похлупак.
Там под него е мойто наследство
завещано от нощният мрак.
Там звездите играят на " дама",
а луната до двайсет брои.
Десет бръмбъра двама - по двама
маршируват на крак до зори.
Наредени на дългите върви
осем чушки говорят на глас,
а по чамови дървени стълби
се катери узрелият праз.
Там са моите детски мечти,
от прозорчето тайно надничат.
Там духът ми свободен лети,
а таванът на сцена прилича.
© Хари Спасов All rights reserved.
The work is a contestant:
