Там далече, където е светло
и мирише на прясно сено,
има къща, подпряла небето,
а до нея – зелено дърво.
Тя е стара, от тухли сурови,
наредени от мъжки ръце,
а на покрива щъркели нови
всяка пролет разперват криле.
Този покрив от моето детство
е вълшебен червен похлупак.
Там под него е мойто наследство
завещано от нощният мрак. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up