27 авг. 2017 г., 09:38

Вълшебно проклета

819 5 9

 

Отгледаха ме бури и мъгли.
Калена съм от ветрове студени.
Сърцето в мен отдавна не кърви -
във него чувствата са замразени.

 

Под стъпките ми орхидеи никнат...
Не тръгвай по следата им красива!
Малцината, които ме обикнат,
студеният ми поглед ги убива! 

 

Превърнах се от слънце в ураган.
Косите ми са ледени вихрушки.
Пристъпиш ли по-близо, си в капан!
Предупредих! Не щеш да ме послушаш...

 

Не се опитвай да ме разчетеш -
от сложни ребуси съм изтъкана.
Сърцето ми облечено е в скреж
и в него място днес за никой няма!

 

Вълшебна ли? Не... Аз съм само дим.
И ти ще се изгубиш сред мъглите...
Далече бягай, ако си раним!
Предупредих! Не тръгвай по следите ми!

 

Павлина Соколова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...