27.08.2017 г., 9:38 ч.

Вълшебно проклета 

  Поезия » Друга
593 5 9

 

Отгледаха ме бури и мъгли.
Калена съм от ветрове студени.
Сърцето в мен отдавна не кърви -
във него чувствата са замразени.

 

Под стъпките ми орхидеи никнат...
Не тръгвай по следата им красива!
Малцината, които ме обикнат,
студеният ми поглед ги убива! 

 

Превърнах се от слънце в ураган.
Косите ми са ледени вихрушки.
Пристъпиш ли по-близо, си в капан!
Предупредих! Не щеш да ме послушаш...

 

Не се опитвай да ме разчетеш -
от сложни ребуси съм изтъкана.
Сърцето ми облечено е в скреж
и в него място днес за никой няма!

 

Вълшебна ли? Не... Аз съм само дим.
И ти ще се изгубиш сред мъглите...
Далече бягай, ако си раним!
Предупредих! Не тръгвай по следите ми!

 

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??