27.08.2017 г., 9:38

Вълшебно проклета

817 5 9

 

Отгледаха ме бури и мъгли.
Калена съм от ветрове студени.
Сърцето в мен отдавна не кърви -
във него чувствата са замразени.

 

Под стъпките ми орхидеи никнат...
Не тръгвай по следата им красива!
Малцината, които ме обикнат,
студеният ми поглед ги убива! 

 

Превърнах се от слънце в ураган.
Косите ми са ледени вихрушки.
Пристъпиш ли по-близо, си в капан!
Предупредих! Не щеш да ме послушаш...

 

Не се опитвай да ме разчетеш -
от сложни ребуси съм изтъкана.
Сърцето ми облечено е в скреж
и в него място днес за никой няма!

 

Вълшебна ли? Не... Аз съм само дим.
И ти ще се изгубиш сред мъглите...
Далече бягай, ако си раним!
Предупредих! Не тръгвай по следите ми!

 

Павлина Соколова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....