Вълшебство
Празник е и слънцето грее
усмихната природата дарява,
тих ветрец, нежни ласки и любов..
децата със силен вик приемат съдбата.
А аз радвам се на времето,
на хорската радост и трепети,
във великият ден на живота.
Пъстротата оживява в сърцето
и трепка душата човешка.
Колко нежност и топлина
от веселите хора идва при тебе,
при мене и прави ли ни щастливи.
Душата трепка и приема топлината,
на слънцето, на хората, на самият ден.
И радостта се връща при нас,
а моята любов е жива, топла, истинска,
приеми я такава жизнена,вярваща и вярна.
Да те обичам знам е малко,
някакво вълшебство в мен гори.
усещам го и го съхранявам всеки миг.
Докосни го и ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
